Когато трябва да превозите тленните останки на близък човек от чужбина обратно в България, освен емоционалната тежест на загубата, семейството се сблъсква и с строга административна и санитарна процедура. Основният контролен орган в тази процедура е Регионалната здравна инспекция (РЗИ), а изискванията към ковчега и херметизацията са ясно разписани в българското законодателство. В тази статия обясняваме какво точно изисква РЗИ и защо тези правила съществуват.
Кой е компетентният орган
При внасяне на покойник на територията на България не се издава отделно общинско разрешение — <cite index=“3-1″>основният контролен орган е Регионалната здравна инспекция, която проверява представените документи, контролира санитарните условия и издава разрешение за приемане на тленните останки в страната</cite>. Правната рамка е Наредба № 2 от 21.04.2011 г. на Министерството на здравеопазването за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници.
Санитарни изисквания към ковчега (чл. 24)
Съгласно чл. 24 от Наредба № 2, <cite index=“9-1″>пренасянето на покойник от и към територията на България се извършва в херметически затворен метален ковчег с филтрираща система, в плътен дървен ковчег, облицован отвътре с ламарина, който се запоява и пломбира, или в плътно затворен транспортен контейнер</cite>. На практика най-разпространен е вторият вариант — дървен ковчег с вътрешна цинкова (или друга метална) обвивка, която се запоява херметично и се пломбира, за да се изключи всякакъв контакт с външната среда по време на транспорта.
Допълнително, <cite index=“10-1″>дъното на ковчега или контейнера трябва да бъде покрито със стърготини или с абсорбиращ дюшек и посипано с прахообразен биоцид</cite>, разрешен за предлагане на пазара съгласно европейското законодателство за биоциди (Регламент (ЕС) № 528/2012) или за продукти тип 2 с доказано спороцидно действие. Тази мярка има за цел да поеме евентуални телесни течности и да ограничи микробния риск по време на превоза.
Контрол при запояването на ковчега
Херметизацията не се извършва произволно — тя е под пряк държавен контрол. <cite index=“1-1″>Отговорно лице от съответната РЗИ присъства лично по време на херметизирането, запояването и пломбирането на ковчега (съответно затварянето на транспортния контейнер) и извършва контрол за спазването на здравните изисквания</cite>. Този инспектор удостоверява, че процедурата е извършена правилно, преди да бъде издадено разрешението за транспортиране.
Именно затова балсамирането и запечатването на тленните останки не могат да бъдат извършени „набързо“ от произволна фирма в чужбина — резултатът трябва да отговаря на изискванията, които впоследствие ще бъдат проверени и признати от българските власти при влизането на ковчега в страната.
Транспортни средства
Освен изискванията към самия ковчег, съществуват и правила за превозното средство. Пренасянето трябва да се извършва единствено със специализиран, регистриран за целта транспорт — обикновено хладилен автомобил с разделена от товарния сектор кабина на водача, който се почиства и дезинфекцира редовно.
Документи, които РЗИ обичайно изисква
За да бъде издадено разрешение за приемане на тленните останки в България, към РЗИ по правило се подават:
- заявление от упълномощено лице (близък или погребална агенция с пълномощно);
- смъртен акт — оригинал, придружен от превод и апостил, ако актът е издаден извън ЕС или страната го изисква;
- медицински/санитарен сертификат, удостоверяващ причината за смъртта и липсата на епидемиологичен риск;
- сертификат за балсамиране, удостоверяващ, че тялото е обработено съгласно международните санитарни стандарти;
- документ, удостоверяващ че ковчегът е херметично затворен съгласно изискванията на страната на произход.
След одобрение от РЗИ <cite index=“3-1″>се уведомяват и граничните власти</cite>, което е последната формална стъпка преди тленните останки да могат да преминат границата и да бъдат приети на българска територия.
Важно: няма единна „европейска“ процедура
Много хора погрешно смятат, че в рамките на Европейския съюз съществува унифицирана процедура за пренасяне на покойници. На практика няма „европейски паспорт“ за тленни останки — всяка държава има свои национални изисквания, а българските изисквания на РЗИ се прилагат независимо от това какви документи и сертификати вече са издадени в чужбина. Затова процедурата по балсамиране и херметизация трябва да бъде съобразена едновременно с изискванията на държавата, в която е настъпила смъртта, и с тези на РЗИ в България.
Защо професионалното съдействие е ключово
Комбинацията от чуждестранни съдебномедицински процедури, местни санитарни изисквания и българската нормативна уредба прави процеса труден за самостоятелно управление от семейство, което вече е в скръб. Специализирана агенция за репатриране познава конкретните изисквания на РЗИ, поддържа връзка с местните власти и балсаматори в чужбина и следи целият процес да протече без забавяне или отказ поради непълни документи.
Ако имате нужда от съдействие при репатриране на близък човек в България или искате да получите конкретна информация за изискванията към вашия случай, екипът на Repatra е насреща, за да ви преведе през всяка стъпка на процедурата — с грижа, компетентност и уважение към загубата ви.